Тебе-търсене
Самотно е. Студено е. Без тебе.
И зимата ме хапе - недошла.
На стаята стените все са ледени.
Завивките не топлят над съня.
Ятата врани чакат пред прозореца
във черното небе да полетят.
А улицата - мътна и оголена,
загубва силата на път.
Звездите са далечни и замръзнали
искри в очите на нощта.
И хората за себе си са чужди -
в душите си стаили самота.
Самотно е. Студено е. Без тебе.
Изгуби центъра на тежестта света
и пада разкривено времето
в безкрили дни на сива пустота.
От бедност се прокъса любовта ми
и проси глухо, някъде в сърцето.
Не чувам даже смисъла на думите -
реалността е толкова далечна.
Замръзват всички погледи пред мене,
с метален хлад залепват стъпките -
начупва се изцъкленото време
в студа на натежало тебе-търсене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инна Всички права запазени
