Течащо безвремие

27.04.2005 г., 15:23 ч.

Поезия

940 0 0

През зеленикавия мрак на тишината
времето е равно на константа,
безцветна се чернее синевата,
краските си скрила в стара чанта.

А вятърът навява сухи фрази,
въздух лепкав образът обгръща,
от масата се смеят чаши празни,
пространството душите ни поглъща,

пречупва ги и прави ги по-слаби,
извайва фигурите на страха ни
и изпод мебелите прашни стари
като крадец промъква се в съня ни

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Течащо безвремие

Свързани произведения

Коментари

Предложения