Течащо безвремие

През зеленикавия мрак на тишината
времето е равно на константа,
безцветна се чернее синевата,
краските си скрила в стара чанта.

А вятърът навява сухи фрази,
въздух лепкав образът обгръща,
от масата се смеят чаши празни,
пространството душите ни поглъща,

пречупва ги и прави ги по-слаби,
извайва фигурите на страха ни
и изпод мебелите прашни стари
като крадец промъква се в съня ни