Течащо безвремие

Apr 27, 2005, 3:23 PM

Poetry

947 0 0

През зеленикавия мрак на тишината
времето е равно на константа,
безцветна се чернее синевата,
краските си скрила в стара чанта.

А вятърът навява сухи фрази,
въздух лепкав образът обгръща,
от масата се смеят чаши празни,
пространството душите ни поглъща,

пречупва ги и прави ги по-слаби,
извайва фигурите на страха ни
и изпод мебелите прашни стари
като крадец промъква се в съня ни

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Течащо безвремие

Свързани произведения

Comments

Random works