Тежа ли ти?
Тежа ли ти?
В това ме бива сякаш,
да бъда паметник на скръб и болка,
да съм застиналият лик на „Някога”,
издигнат гордо от горчиви спомени.
В гърба ти аз, безизразно вторачен,
ще чакам мирно поглед да извърнеш
и да погледнеш пак, където грачат враните,
към онзи път, от който няма връщане.
Заклещен ли си в каменните ми обятия,
ще ти присяда моят хлад във гърлото,
без глас ще теглиш в спомени цената ми,
докато с гума триеш редовете „Бъдеще”.
Тежа ли ти?
Издигнат съм от камъни,
с които тоя свят свирепо те замерваше,
но всъщност Ти събра ги всички заедно,
когато се отрече от копнежите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Охрименко Всички права запазени