Тежи светът
Тежи светът.
Настръхнала тревата
трепти под пръстите
на първата слана.
Да може
да се върне лятото,
за миг,
и с него - любовта.
Блещука сняг,
небето е бездънно,
едва ли някога
ще извали.
Как искам пак,
за миг,
да бъде слънчево
и с слънцето
да се завърнеш ти.
Напролет
ще се разтопят
очите ми,
ще плиснат
рукнали реки.
Но теб ще са
отнесли вихрите,
а мен дъждът
ще бъде променил.
Затуй открадвам
късче лято,
в сърце - слънца,
в слънца - сърце.
Но в малката снежинка
до клепача ми,
прогаря липсата -
аз чакам теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Михалева Всички права запазени
