Aug 6, 2010, 1:51 PM

Тежи светът 

  Poetry
835 0 2

Тежи светът.

Настръхнала тревата

трепти под пръстите

на първата слана.

Да може

да се върне лятото,

за миг,

и с него - любовта.

Блещука сняг,

небето е бездънно,

едва ли някога

ще извали.

Как искам пак,

за миг,

да бъде слънчево

и с слънцето

да се завърнеш ти.

Напролет

ще се разтопят

очите ми,

ще плиснат

рукнали реки.

Но теб ще са

отнесли вихрите,

а мен дъждът

ще бъде променил.

Затуй открадвам

късче лято,

в сърце - слънца,

в слънца - сърце.

Но в малката снежинка

до клепача ми,

прогаря липсата -

аз чакам теб.

© Александра Михалева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??