Тежко бреме
Харесва ли ти това
с друг да съм в нощта?
А ти сам да си
и все за това да мислиш.
Изневяра се казва тя.
Лошата страна на любовта.
Изневяра на чувствата,
а после идва болката.
Оставяш ме сама в нощта.
В тъмното да прося от обичта.
Сълзи се ронят по лицето ми.
Тъгата напира в сърцето ми.
Огромен белег остави в моята душа.
Не ще забравя никога таз самота.
Спомените ще са вечно в мен
и ще ме измъчват всеки божи ден.
Всяко нещо си има своя край.
Нашата любов нямаше рай.
Не искам да ме боли
всеки път, щом видя очите ти.
Обичахме се, но не и сега.
В тежко бреме се превърна за нас любовта.
За раздяла тъжно напомня ни.
Не остана нещо от радостните ни дни.
© Йоанна Конова Всички права запазени
тъжно...хубав стих. с обич, Йоанна.