24.01.2008 г., 20:28

Тежко бреме.

990 0 4

        Тежко бреме


Харесва ли ти това
с друг да съм в нощта?
А ти сам да си
и все за това да мислиш.

Изневяра се казва тя.
Лошата страна на любовта.
Изневяра на чувствата,
а после идва болката.

Оставяш ме сама в нощта.
В тъмното да прося от обичта.
Сълзи се ронят по лицето ми.
Тъгата напира в сърцето ми.

Огромен белег остави в моята душа.
Не ще забравя никога таз самота.
Спомените ще са вечно в мен
и ще ме измъчват всеки божи ден.

Всяко нещо си има своя край.
Нашата любов нямаше рай.
Не искам да ме боли
всеки път, щом видя очите ти.

Обичахме се, но не и сега.
В тежко бреме се превърна за нас любовта.
За раздяла тъжно напомня ни.
Не остана нещо от радостните ни дни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Конова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • тъжно...любовта е лека и ефирна...без бреме...
    тъжно...хубав стих. с обич, Йоанна.
  • Много е красиво!Поздравявам те
  • Много е красиво!Поздравявам те
  • Щом любовта се превърне в бреме,тя вече не е любов...Пожелавам ти да откриеш истинската,която не тежи...Поздрав!!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...