23.09.2009 г., 23:26

Тежко време

1.3K 0 7

Трябва да бъдем поетите

на нашето тежко време,

трябва да бъдем творците

и да носим тежкото бреме!

 

Бремето тежко трудно се носи

в тези дни, на завист обилни.

Има толкова много въпроси,

а отговорите са непосилни!

 

Нещастие, завист и егоизъм

накъдето и да се обърна виждам,

но стоя със своя стоицизъм

и на тези хора не завиждам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Умерен скептик - най-мъдрата позиция! Благодаря ти за посланието!
  • ако е лесна победата няма да е интерестно,ще е скучно и ще търсим трудноста в живота защото така сме свикнали.Свикнали сме да даравяме всичко от сърцата си без да очакваме абсолютно нищо в замяна.и лично аз смятам че всеки човек има правото да пише,може нещата да не са толкова добри но важното е че всеки един ред идва откъм сърцето му!
  • Хубаво е да си вярваш, че имаш поетична дарба. Хубаво е да виждаш сламката в очите на другите, но лошо е, ако не забелязваш гредата в твоето око...
    Прав си за ширещия се егоизъм, прав си и за завистта, впримчила всички ни... Но Бог ни учи да прощаваме и да даряваме любов срещу омраза. Това е най-великият урок. Знам, че е и най-трудният. Но никой не ни е обещавал лесни победи, нали?
  • Остави другите да те нарекат поет...
  • Не е ли много "тежко" това произведение?!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...