23.09.2009 г., 23:26

Тежко време

1.3K 0 7

Трябва да бъдем поетите

на нашето тежко време,

трябва да бъдем творците

и да носим тежкото бреме!

 

Бремето тежко трудно се носи

в тези дни, на завист обилни.

Има толкова много въпроси,

а отговорите са непосилни!

 

Нещастие, завист и егоизъм

накъдето и да се обърна виждам,

но стоя със своя стоицизъм

и на тези хора не завиждам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Умерен скептик - най-мъдрата позиция! Благодаря ти за посланието!
  • ако е лесна победата няма да е интерестно,ще е скучно и ще търсим трудноста в живота защото така сме свикнали.Свикнали сме да даравяме всичко от сърцата си без да очакваме абсолютно нищо в замяна.и лично аз смятам че всеки човек има правото да пише,може нещата да не са толкова добри но важното е че всеки един ред идва откъм сърцето му!
  • Хубаво е да си вярваш, че имаш поетична дарба. Хубаво е да виждаш сламката в очите на другите, но лошо е, ако не забелязваш гредата в твоето око...
    Прав си за ширещия се егоизъм, прав си и за завистта, впримчила всички ни... Но Бог ни учи да прощаваме и да даряваме любов срещу омраза. Това е най-великият урок. Знам, че е и най-трудният. Но никой не ни е обещавал лесни победи, нали?
  • Остави другите да те нарекат поет...
  • Не е ли много "тежко" това произведение?!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...