19.08.2008 г., 19:43 ч.

Телефонна любов 

  Поезия
1261 1 12
Телефонна любов

Въздишка тежка се откъсва от гърдите ми.
Не знам какво да кажа в този миг.
Все твърде слаби ми се струват думите
и тайно моля се да почнеш първа ти.

Изпивам цял дъха ти от слушалката
и вглеждам се във снимката пред мен.
Това си ти - красива, жизнерадостна,
с очи на нощ, с усмивката на ден...

... И ти мълчиш. Навярно също чакаш...
Навярно също нещо в теб гори.
Душите ни се сливат в тишината...
Обичам те! - сърцето ми мълви...

© Иван Аргиров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??