Aug 19, 2008, 7:43 PM

Телефонна любов 

  Poetry
1338 1 12
Телефонна любов
Въздишка тежка се откъсва от гърдите ми.
Не знам какво да кажа в този миг.
Все твърде слаби ми се струват думите
и тайно моля се да почнеш първа ти.
Изпивам цял дъха ти от слушалката
и вглеждам се във снимката пред мен.
Това си ти - красива, жизнерадостна,
с очи на нощ, с усмивката на ден...
... И ти мълчиш. Навярно също чакаш...
Навярно също нещо в теб гори.
Душите ни се сливат в тишината... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Аргиров All rights reserved.

Random works
: ??:??