19.03.2009 г., 1:42

Тема с продължение

963 1 1

Пак ли ти? Защо не се откажеш?

Защо не искаш да ме пуснеш?

Имал си любов за даване...

Подари я на която си поискаш!

 

Все така ли с теб ще си играем

на срещи, на раздели... На надлъгване?

Моля те, недей ме убеждава,

че "късно" било по-добре от "никога"!

 

Аз превърнах свойто "никога" във "винаги"

и подарих сърцето си на друг:

на този, бил до мене през годините,

в които ти отказа да си тук.

 

И когато вечер го целувам

за "Добре дошъл!" след дългия му ден,

във ласките ми няма капчица преструване.

Най-истинският мъж. И Бог го отреди за мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илица Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Аз превърнаХ свойто "никога" във "винаги"" - така и трябва!

    харесах!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...