Днес почнах да тренирам тенис.
Фасулска работа си викам,
ракета стиснал здраво във ръка.
та аз с метлата имам опит,
наляво и надясно я въртя.
Туй форхенд, бекхенд, забрави.
Аз палачинки в тигана мятам,
та топчето ли да ме притесни.
Замахвам яко кат' с точилка
не може нищо да ме удържи
и топчето така изтрясках,
че скоростомера се втрещи.
Започна цифри да превърта,
не може даже да се спре.
На 300 км/ч се задави,
съдията почна здраво да кълне.
То мрежата дето разпорих,
остай, туй беше бях кахър,
ама партньора кат' нацелих
се чу отчаях вик и после... "хър"
Сирени и линейки - чудесия.
Свестиха го със странен буламач
настана пълна суматоха,
и тъй спечелих първия си мач.
След ден на корта пак излязох
погледнах страшно и настана тишина,
противника ракетата заряза,
тъй хукна, че не мойш го настигна.
След тоя случай много се издигнах...
та даже станах местен шампион.
То всичките победи са служебни...
не искаш среща с претоварен камион.
Ако сте си подобрили настроението прочетете и стихотворението ми "Йога". :)
© Мом Всички права запазени