19.08.2007 г., 13:24 ч.

Терапия на чувствата - 1 

  Поезия
503 0 6

Вървя - лъкатушеща пътека съм...
Когато се спирам - съм дървено мостче
и гледам пейзажа, рекичката...
ще срещна и теб, след гора от въпроси -
очаквания, съмнения, догадки.

Потърсих спокойствие в спомените
и в прозрението докъде съм стигнала
в живота си - и в начина, по който
изразявам чувствата си.
Защото само съм казвала мислите си.

Преминах през бягства от теб,

през силен копнеж, през отричане

- и разочарование от теб...
И после нещата потръгнаха...
след отричането разбирах грешката си.
 
Вървях, вървях срещу страха си

Когато се спирах - бях изморена и бягаща
и се свивах уплашено...

и срещах теб, вече напълно отчаяна -
а ти нахлуваше пак във живота ми.

Хващаше ме за ръка, за танц, и танцувахме
опиянени танцуващи в мислите,
в чувствата, в очите ти виждах ритъма
на нашия танц...танцувах и не знаех,
че душата ми също танцуваше.

И променях света около мен -
властвах като щастливата царица,
получила писмо от любимия мъж
с въздишка, трептяща в сърцето -
в копнеж и тъга...

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??