19.08.2007 г., 13:24

Терапия на чувствата - 1

669 0 6

Вървя - лъкатушеща пътека съм...
Когато се спирам - съм дървено мостче
и гледам пейзажа, рекичката...
ще срещна и теб, след гора от въпроси -
очаквания, съмнения, догадки.

Потърсих спокойствие в спомените
и в прозрението докъде съм стигнала
в живота си - и в начина, по който
изразявам чувствата си.
Защото само съм казвала мислите си.

Преминах през бягства от теб,

през силен копнеж, през отричане

- и разочарование от теб...
И после нещата потръгнаха...
след отричането разбирах грешката си.
 
Вървях, вървях срещу страха си

Когато се спирах - бях изморена и бягаща
и се свивах уплашено...

и срещах теб, вече напълно отчаяна -
а ти нахлуваше пак във живота ми.

Хващаше ме за ръка, за танц, и танцувахме
опиянени танцуващи в мислите,
в чувствата, в очите ти виждах ритъма
на нашия танц...танцувах и не знаех,
че душата ми също танцуваше.

И променях света около мен -
властвах като щастливата царица,
получила писмо от любимия мъж
с въздишка, трептяща в сърцето -
в копнеж и тъга...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...