26.08.2007 г., 17:37

Терцини

1.1K 0 6
 

Как ми се иска да зачеркна зимата,

да я задраскам като грешна дума

от правилното изречение на дните си.



Да я задраскам като грешна дума

от вчерашните новини, които

отлитат, сиви и безплътни, през комините.


От вчерашните новини, които

донасят ми средновековното усещане,

че връщането в миналото винаги е лято.


Донасят ми средновековното усещане,

че съм безсилна да погубя зимата, да оцелея,

защото хиляди години в зимата живея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цонка Людмилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...