Как ми се иска да зачеркна зимата,
да я задраскам като грешна дума
от правилното изречение на дните си.
Да я задраскам като грешна дума
от вчерашните новини, които
отлитат, сиви и безплътни, през комините.
От вчерашните новини, които
донасят ми средновековното усещане,
че връщането в миналото винаги е лято.
Донасят ми средновековното усещане,
че съм безсилна да погубя зимата, да оцелея,
защото хиляди години в зимата живея.
© Цонка Людмилова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
