knqza (Даниел Стоянов)
162 145
1.05.2006 г., 22:07 ч.

ТЕРЗАНИЕ 

  Поезия
561 0 4
Какво ли разбунтува в мен душата,
че поисках да избягам на далеч?
Да разчупя даже къщните окови,
намирайки в нея любимия човек.
А тази страст е като всички - мимолетна
и бързо, знам, ще отшуми.
Но докато тя владее ми сърцето,
аз ще залитам все в страни.
Ще ме измъчват хиляди кошмари,
дори понякога няма и да спя.
Ще се питам между бива и не бива,
дали това е някаква игра.
Но бързо истината ще науча.
След време всичко ще си проличи,
дали си струваше изобщо
да влагам в нея чувства и мечти.
Но ако не е любовта, тогава,
как би могъл човек да бъде жив?
Че всичко идва и си тръгва
и кой е прав, и кой е крив.
Животът е стихия необятна,
завлича бурно всеки в своя бяг
и носим се като бутилки в океана,
да намерим своя нежен бряг.

© Даниел Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Искрен поздрав!
  • Много е силно и в същото време лирично. Поздравявам те!
  • "Животът е стихия необятна,
    завлича бурно всеки в своя бяг
    и носим се като бутилки в океана,
    да намерим своя нежен бряг."

    Поздрав! Много ми харесва - истинско и силно стихотворение! Браво!
  • Браво!
    Чета те за първи път,но ми хареса как пишеш!
    Владееш законите на стихосложението!
Предложения
: ??:??