1 may 2006, 22:07

ТЕРЗАНИЕ

  Poesía
743 0 4
Какво ли разбунтува в мен душата,
че поисках да избягам на далеч?
Да разчупя даже къщните окови,
намирайки в нея любимия човек.
А тази страст е като всички - мимолетна
и бързо, знам, ще отшуми.
Но докато тя владее ми сърцето,
аз ще залитам все в страни.
Ще ме измъчват хиляди кошмари,
дори понякога няма и да спя.
Ще се питам между бива и не бива,
дали това е някаква игра.
Но бързо истината ще науча.
След време всичко ще си проличи,
дали си струваше изобщо
да влагам в нея чувства и мечти.
Но ако не е любовта, тогава,
как би могъл човек да бъде жив?
Че всичко идва и си тръгва
и кой е прав, и кой е крив.
Животът е стихия необятна,
завлича бурно всеки в своя бяг
и носим се като бутилки в океана,
да намерим своя нежен бряг.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Искрен поздрав!
  • Много е силно и в същото време лирично. Поздравявам те!
  • "Животът е стихия необятна,
    завлича бурно всеки в своя бяг
    и носим се като бутилки в океана,
    да намерим своя нежен бряг."

    Поздрав! Много ми харесва - истинско и силно стихотворение! Браво!
  • Браво!
    Чета те за първи път,но ми хареса как пишеш!
    Владееш законите на стихосложението!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...