Тесни коридори

Вървя в коридори тесни.
Вървя през бездните опасни.
Мъча се да преоткрия хубав спомен,
но в трап пропадам бездънен.
Вървя по ръба...
по тънката нишка,
останала в душата ми.
Натоварена от спомени
се мъча да продължа,
надпреварвам се с живота,
дори и със самата себе си...

Но за теб съм готова
долини да пребродя,
света да преобърна,
хиляди камъни по пътя си да хвърлям,
хиляди нощи да мечтая,
ала да те имам...

Погледни през мен,
виж ме и дълго ме помни...

Заключих си сърцето
за хората, за емоциите,
за всичко човешко.
Живея в друг свят,
никому непознат,
в моя свят...
Съжалявам за всичко,
за мислите си,
за това, което съм...
И тихо продължавам своя безкраен път
през тесните коридори на душата ми
с фалшива усмивка на лице,
с фалшиви хора около мен,
с фалшив живот...