тези редове,не биха могли да опишат болката ми...
да опишат болката ми,
да ви кажат че всяка нощ
плача,
да ви покажат раздраните
ръце,търсещи любов,
да видите разбитото
сърце,
да чуете безгласната ми душа.....
тези редове не биха могли
да върнат времето назад,
за да се предпазя от болката,
самотата и кървавите сълзи...
тези редове не биха могли
да кажат колко много
го обичам,
колко бих дала за него,
колко страдам за него.....
тези редове не биха могли
да ви кажат как всяка
вечер сълзите капеха от очите ми,
молейки се на Господ той да бъде с мен...
тези редове не биха могли
да ви опишат болката
която сърцето изпитваше,
при всяка раздяла,
при всяка лъжа....
тези редове не биха могли
да ви кажат че го обичам......
тези редове не биха могли
да ви покажат пътя,
който извървях към него,
към неговата лъжа...
тези редове не биха могли
да опишат,как се скитам като дух
през деня,и като вампир през ноща...
търся душата си,
за да се избавя от цялата тази мъка...
но тези редове не биха могли да ви го докажат......
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весинцето без такава Всички права запазени
