16.11.2006 г., 1:35

тези редове,не биха могли да опишат болката ми...

888 0 4
тези редове не биха могли
да опишат болката ми,
да ви кажат че всяка нощ
плача,
да ви покажат раздраните
ръце,търсещи любов,
да видите разбитото
сърце,
да чуете безгласната ми душа.....
тези редове не биха могли
да върнат времето назад,
за да се предпазя от болката,
самотата и кървавите сълзи...
тези редове не биха могли
да кажат колко много
го обичам,
колко бих дала за него,
колко страдам за него.....
тези редове не биха могли
да ви кажат как всяка
вечер сълзите капеха от очите ми,
молейки се на Господ той да бъде с мен...
тези редове не биха могли
да ви опишат болката
която сърцето изпитваше,
при всяка раздяла,
при всяка лъжа....
тези редове не биха могли
да ви кажат че го обичам......
тези редове не биха могли
да ви покажат пътя,
който извървях към него,
към неговата лъжа...
тези редове не биха могли
да опишат,как се скитам като дух
през деня,и като вампир през ноща...
търся душата си,
за да се избавя от цялата тази мъка...
но тези редове не биха могли да ви го докажат......

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весинцето без такава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дано го прочете!
  • ам може би ще го прочете Гери,но това няма да помогне,този път ще бъда силна и няма да му дам да ме нарани отново,да беше мислил по рано!да не ме беше лъгал!
    Благодаря ти!
  • Хмх... де да можеше човекът, който е повода за написването на това стихотворение да го прочете... Браво!
  • Благодаря за разбирането

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...