16 nov 2006, 1:35

тези редове,не биха могли да опишат болката ми...

  Poesía
893 0 4
тези редове не биха могли
да опишат болката ми,
да ви кажат че всяка нощ
плача,
да ви покажат раздраните
ръце,търсещи любов,
да видите разбитото
сърце,
да чуете безгласната ми душа.....
тези редове не биха могли
да върнат времето назад,
за да се предпазя от болката,
самотата и кървавите сълзи...
тези редове не биха могли
да кажат колко много
го обичам,
колко бих дала за него,
колко страдам за него.....
тези редове не биха могли
да ви кажат как всяка
вечер сълзите капеха от очите ми,
молейки се на Господ той да бъде с мен...
тези редове не биха могли
да ви опишат болката
която сърцето изпитваше,
при всяка раздяла,
при всяка лъжа....
тези редове не биха могли
да ви кажат че го обичам......
тези редове не биха могли
да ви покажат пътя,
който извървях към него,
към неговата лъжа...
тези редове не биха могли
да опишат,как се скитам като дух
през деня,и като вампир през ноща...
търся душата си,
за да се избавя от цялата тази мъка...
но тези редове не биха могли да ви го докажат......

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весинцето без такава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дано го прочете!
  • ам може би ще го прочете Гери,но това няма да помогне,този път ще бъда силна и няма да му дам да ме нарани отново,да беше мислил по рано!да не ме беше лъгал!
    Благодаря ти!
  • Хмх... де да можеше човекът, който е повода за написването на това стихотворение да го прочете... Браво!
  • Благодаря за разбирането

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...