В Памет на Никола!

Отиде си, но остави в сърцето неизлечима следа.

Ти ми показа значението на Любовта!

Ти  лекуваше тъгата ми с целувки,

нощем заспивах от нежните ти милувки.

С теб чувства нови, красиви разпознах

и какво е да обичаш аз разбрах!

Ти ме научи да мисля „За нас”,

липсваше ми всяка минута, всеки час...

Не си представях и секунда без теб,

Ти бе за дълбоките ми рани лек.

Ти бе роза с остри бодли,

но никога с тях не ме нарани.

Ти бе всичко за мен,

осмисляше всеки Божи ден.

Бързах при теб, на топло да се прибера

и болката с любовта ти да успокоя.

Всичко диво в мен усмири

и искрено обичаше ме ти.

Обичах те по-силно от всичко на света,

за мен Ти бе моя единствена съдба.

Сега на гроба ти скланям глава

и от очите ми отронва се най-тежката сълза.

Една тъжна година без Теб. Аз винаги ще те обичам!