6.01.2009 г., 8:01

Ти

964 0 15
Гледам в сълзите ти.
Сляп си в тълпата.
Търсиш мечтите си
в цветен остатък.


С бледи контури си,
(ала знам, че те има.)
Тихо загубваш се
в бялата зима.


Ти си тъгата ми,
скрита в усмивка.
Тръгвам нанякъде.
всичко затихва.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много леко ефирно и гладко върви и в същото време внушава някаква тъга прикрита от бялото безличие на зимата..Търсене
  • Колко красиво стихотворение...
  • а, дали е така
    кой ще ми каже
    аз вървя по света
    и подсвирквам си даже...
  • КОпеленце,пишеш хубаво
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! - ВЪРХА!!!

    "С бледи контури си,
    (ала знам, че те има.)
    Тихо загубваш се
    в бялата зима." - Оф, няма смисъл да те цитирам цялата. Това разбива. И нека всеки ти желая здраве, любов, оптимизъм и такива неща... и аз ти ги желая, но преди всичко ти желая през новата година най-важното - щастие. И мъъъъничко сладникава тъга... Искам да е лято и да гледам тъжния дъжд опрял лице на прозореца...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...