6 янв. 2009 г., 08:01

Ти

969 0 15
Гледам в сълзите ти.
Сляп си в тълпата.
Търсиш мечтите си
в цветен остатък.


С бледи контури си,
(ала знам, че те има.)
Тихо загубваш се
в бялата зима.


Ти си тъгата ми,
скрита в усмивка.
Тръгвам нанякъде.
всичко затихва.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирен Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много леко ефирно и гладко върви и в същото време внушава някаква тъга прикрита от бялото безличие на зимата..Търсене
  • Колко красиво стихотворение...
  • а, дали е така
    кой ще ми каже
    аз вървя по света
    и подсвирквам си даже...
  • КОпеленце,пишеш хубаво
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! - ВЪРХА!!!

    "С бледи контури си,
    (ала знам, че те има.)
    Тихо загубваш се
    в бялата зима." - Оф, няма смисъл да те цитирам цялата. Това разбива. И нека всеки ти желая здраве, любов, оптимизъм и такива неща... и аз ти ги желая, но преди всичко ти желая през новата година най-важното - щастие. И мъъъъничко сладникава тъга... Искам да е лято и да гледам тъжния дъжд опрял лице на прозореца...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...