31.08.2012 г., 12:49 ч.

Ти 

  Поезия » Любовна
1002 0 0

Ти, мой Север и мой Изток.

Ти, мой свят с руска жилка, лъхаща ориенталски ритъм.

Ти, който чаша арабско кафе носиш ми.

Ти, който със северно бяло лице гледаш ме.
Ти, който създаде мойте мечти и със силен замах уби ги.

Ти, когато ме погледнеш, подпалваш ме.

В опита си да те докосна, изгарям се.

В морето с огън пиша за теб, обичам те.
Когато не ме забележиш, разкъсвам се.
Когато те искам, усмихваш се.
Искам да те обичам, побърквам се.
Искам да ме обичаш, изпълвам се.
Искам да ме гледаш, щастлива съм.
Ти пушиш в тъмното и издишваш ме.
С твоите погледи галиш ме.
Не отвърна на мойта усмивка, убиваш ме.

Силно викам те,

ала ти дали чуваш ме!?
Искам да усетя близостта ти, замайва ме.
Парфюмът ти в близост до мен омайва ме.

Обичам те, с пламък по облак, рисувам го.

Обичам те, мисля го.

Ти, мое мароканско кафе, искам го.

Между мен и теб изграждаш стени, срутвам ги.

Искам те по-близо до мен, издигаш ги.

Не виждаш ли, в море от любов давиш ме.

© Оля Валериева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??