Ти
Разкъсваш ме...
Захващаш ме с най-острия си зъб
там, дето най кърви...
Прехласваш ме...
А нищетата лъсва като ръб
и нищо не върви...
Отнасяш ме...
Със думи връзваш глупостта за дъб,
започва да вали...
...
Разпалваш ме...
И скриваш ме във твоите очи...
Опрашваш ме...
със нямата си болка и бучи...
Разтърсваш ме...
А любовта ти в мен така ечи...
...
Отиваш си...
Във мене си...
Отново си...
Ти...!
(16.05.2010г.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Агапея Полис Всички права запазени
