24.05.2006 г., 23:42 ч.

Ти 

  Поезия
834 0 3

Мислите ми заблудени
са светкавици във ясното небе
и проблемите несподелени,
пак набръчкват моето лице.

Картите на масата са хвърлени
тъй открито и наивно,
от студа измръзнали,
моите ръце треперят конвулсивно.

Само твоето лице
носи малко топлина,
недостатъчна за моето сърце,
чезнещо сред дяволсакта тъмнина.

Всяка твоя дума
всеки поглед ме смразява,
а душата ти е чума
дето ме гори и ме изтлява.

© ShamelessDreams Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??