Мислите ми заблудени
са светкавици във ясното небе
и проблемите несподелени,
пак набръчкват моето лице.
Картите на масата са хвърлени
тъй открито и наивно,
от студа измръзнали,
моите ръце треперят конвулсивно.
Само твоето лице
носи малко топлина,
недостатъчна за моето сърце,
чезнещо сред дяволсакта тъмнина.
Всяка твоя дума
всеки поглед ме смразява,
а душата ти е чума
дето ме гори и ме изтлява.
© ShamelessDreams All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
