Празнина

28.09.2013 г., 22:11 ч. 2017-02-20T13:52:13+02:00

Поезия » Друга

506 0 0

Празнина

След присъда плаче празната душа.
Сякаш разядена от киселина.
Настанила се е скитница неканена...
дръзка като влюбено момче.

Заседнала в гърлото, иззидала е стена.
Излива отрова, запълва раните.
Вулканът, изригнал, носи чернилка,
но и тя оказва се безсилна.

Антоним на всяка дума живописна.
Стихийна, но някак красива.
С докосването свое разтапя плътта.
Мисълта й задушава ума.

Редактирано!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.