12.12.2021 г., 21:43

Ти

604 0 0

В стаята празна търся теб.
Виждам силуета ти...
Чувам стъпки тихи...
Отварям очи - няма те!

Играеш си с мен.
Мислите ми, ти принадлежат.
Сърцето тупти в забързан ритъм.
Спомен в мен трепти.

Нервите ми - няма ги.
Изгубих ги.
Пропиляно време,
безнадеждно, чакайки те...

Аз съм още там,
където ме остави.
Губейки се,
не разпознавам нищо в тъмнината,
чувам само тишината...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Женя Германова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...