12.12.2021 г., 21:43

Ти

599 0 0

В стаята празна търся теб.
Виждам силуета ти...
Чувам стъпки тихи...
Отварям очи - няма те!

Играеш си с мен.
Мислите ми, ти принадлежат.
Сърцето тупти в забързан ритъм.
Спомен в мен трепти.

Нервите ми - няма ги.
Изгубих ги.
Пропиляно време,
безнадеждно, чакайки те...

Аз съм още там,
където ме остави.
Губейки се,
не разпознавам нищо в тъмнината,
чувам само тишината...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Женя Германова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...