Ти...
Ти -
който те чаках и търсех!
Появи се и ме накара да се смея,
а колко безразличие имаше у мен
и мъката цареше в дните!
Ти -
точно ти до мен застана!
Усетих нещо в твоя поглед мил,
сърцето ми не искаше да си признае,
защото знае колко много ще боли!
Ти -
онова мое вдъхновение!
Било е в мен и преди да те познавам.
Дали така е писано да стане?
Надявам се и двамата да разберем!
Ти -
случване за мен прекрасно!
Днес съм твоя, но за утре аз не знам,
а искам го, но знаеш, че не мога
да продължа така, сърцето ми кърви!
Ти -
моя болка... Радост най-голяма!
Понякога един до друг сме, а мълчим.
Но и без думи аз ти казвам всичко,
когато си говорим само със очи.
Ти -
сияние за мен си в мрака!
Докосваш ме и цялата треперя
и как не искам да си тръгна,
че с утрото за нас настъпва края!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Нилсън Всички права запазени
ПОЗДРАВИ
