15 мар. 2007 г., 15:38

Ти... 

  Поэзия
1346 0 41

Ти -

който те чаках и търсех!

Появи се и ме накара да се смея,

а колко безразличие имаше у мен

и мъката цареше в дните!

Ти -

точно ти до мен застана!

Усетих нещо в твоя поглед мил,

сърцето ми не искаше да си признае,

защото знае колко много ще боли!

Ти -

онова мое вдъхновение!

Било е в мен и преди да те познавам.

Дали така е писано да стане?

Надявам се и двамата да разберем!

Ти -

случване за мен прекрасно!

Днес съм твоя, но за утре аз не знам,

а искам го, но знаеш, че не мога

да продължа така, сърцето ми кърви!

Ти -

моя болка... Радост най-голяма!

Понякога един до друг сме, а  мълчим.

Но и без думи аз ти казвам всичко,

когато си говорим само със очи.

Ти -

сияние за мен си в мрака!

Докосваш ме и цялата треперя

и как не искам да си тръгна,

че с утрото за нас настъпва края!

 

 

© Людмила Нилсън Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??