Ти
Измислям си те.
Колко си прекрасен!
Как влюбено очите ти ме гледат.
Пристъпяш смело.
Толкова реален!
Ръцете ти...
ръцете ти ме галят.
Повдигам се на пръсти.
Да те стигна
(нали съм си една такава, дребна).
Приклякаш бавно,
бавно...
много бавно,
удобно на коляното да седна.
Прегръдката ти,
ах,
като жарава
изгаря и последната ми фибра,
а кожата ти, мека, от коприна,
и аз се чувствам жива.
Жива.
Жива.
А устните ти
(само как ухаят),
наричаха ме "моето момиче",
с премрежен поглед и неясна мисъл
дочух да шепнат "много те обичам"!
От плът те сътворих.
И кръв.
И грях.
И всяка клетка в тялото ми стене.
Отпуснах се.
В ръцете ти...
Заспах!
А ти ми вливаш сили от стомана.
***
Разсъмваше се. Знаех, че те няма.
Очите си затварях да не виждам.
Зениците ми, като жива рана,
изгаряха вечерната ми мисъл.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
