16.01.2013 г., 14:32 ч.  

Ти 

  Поезия » Любовна
1574 0 23


Измислям си те.

Колко си прекрасен!
Как влюбено очите ти ме гледат.
Пристъпяш смело.
Толкова реален!
Ръцете ти...
ръцете ти ме галят.
 

Повдигам се на пръсти.
Да те стигна
(нали съм си една такава, дребна).
Приклякаш бавно,
бавно...
много бавно,
удобно на коляното да седна.
 

Прегръдката ти,
ах,
като жарава
изгаря и последната ми фибра,
а кожата ти, мека, от коприна,
и аз се чувствам жива.
Жива.
Жива.
 

А устните ти
(само как ухаят),
наричаха ме "моето момиче",
с премрежен поглед и неясна мисъл
дочух да шепнат "много те обичам"!
 

От плът те сътворих.
И кръв.
И грях.
И всяка клетка в тялото ми стене.
Отпуснах се.
В ръцете ти...
Заспах!
А ти ми вливаш сили от стомана.
 

***
Разсъмваше се. Знаех, че те няма.
Очите си затварях да не виждам.
Зениците ми, като жива рана,
изгаряха вечерната ми мисъл.
 

© Анета Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво е, мечтано, чувствено. Поздрави, Анета! Докосваш!
  • Силно въздействащ стих, много образен, сътворен с красиво поетично майсторство! Поздрави и от мен!
  • Привет, Таничка
    Не е така, засрамваш ме. Толкова си мога
  • Голяма си, Ани!
  • Ена! ((( )))

    Хей, здравейте!
    Благодаря на всички за милите думи!
  • Анет, мило, мило момиче, къде си сега, ела си, имаме нужда от токкова хубавите ти стихове, от нежността в тях, от твоето излъчване...

    Върни се при нас, старата гвардия, моляа те!
    ((( )))

  • прекрасен стих, Ани...
    картината, която си нарисувала ще остане в съзнанието ми!!!
  • !!!
  • Прекрасен стих, Анет!
    Къде се загуби, бе девойко мъри хубава, м???
    Я се стегни и пиши!!!
    Да ти е вдъхновена, спорна, честита и благословена с обич Новата 2014!!!
    ((( )))
  • Красиво! Много красив стих! Поздравления и от мен!
  • ех, че прекрасно стихотворение...
    и толкова ми е близко до сърцето...
    прегръдка, Ани... с обич.
  • !!!
  • Мила Ани, прекрасно стихотворение! Отдавна не те бях чела...Прегръщам те!
  • Жива.
    Жива!!
  • Много ми хареса! Поздрав!
  • Видях какво си публикувала във форума, в рубриката за интересни автори (едно тъжно стихотворение на Пеньо Пенев - като че ли той има радостни) и реших да погледна и тук. Вече рядко идваш. Но така си минават реките... (Sic transit gloria mundi и Panta rey, нали?) и ние като тях... Радвам се да те видя и да прочета още едно хубаво стихотворение, макар и с тъжна нотка... А зеници, които изгарят вечерна мисъл са доста, доста философски настроени... въпреки всичко... Да се радваме! Сега!... После е задълго...
  • Измисляй си пътека към звездите,
    където утрото очите не изгарят.
    В една звезда далечна на мечтите
    от мисъл сътвори ръце, които галят.
    И устни жарени със дъх на лято,
    да те опиват с аромат на обич.
    Прегръдката на пролет в бяло
    със чанове, да те събудят.
    Да се усетиш жива, много жива,
    и от разсъмването, да не се страхуваш.
    А раната дълбока, като яма,
    дори със сънища, да не сънуваш.
    Измисляй си. Така мечти се сбъдват.
    В измислени желания покълва обич,
    и на гръдта ти нежно, ще разцъфнат
    букети от любов за да те има...
    За теб, Ани!


  • Благодаря Ви!
    И аз се радвам да ви "видя"!
  • Стих, който зарежда с невероятна емоция ...
  • Той...

    Много хубаво!
  • Много ми хареса! Аплодисменти!
  • Много хубаво!
  • "Повдигам се на пръсти.
    Да те стигна
    (нали съм си една такава, дребна).
    Приклякаш бавно,
    бавно...
    много бавно,
    удобно на коляното да седна."

    Ех, Ани...
    ... радвам се да те "видя" и прочета!
Предложения
: ??:??