ТИ
Съдираме душите като дрипи.
Съшиваме съдбите със сплетни.
Убиваме с очи по сипеите змии.
От кървящи думи вечно ни боли.
Опръскани със кал се молим свити.
Пропаднали... Не сме на колене!
Целуваме разпятието скришом,
с надежда за простени грехове.
Защо във всеки скри тъга голяма?
Уплашен... не подмина любовта.
Не всеки изгрев вече е измама!
Пристигна Ти, когато чаках самота.
09.08.07г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Костова Всички права запазени
