vasisid (Василена Костова)
87 301
20 авг. 2007 г., 14:37

ТИ 

  Поэзия
663 1 5
 

Съдираме душите като дрипи.

Съшиваме съдбите със сплетни.

Убиваме с очи по сипеите змии.

От кървящи думи вечно ни боли.


Опръскани със кал се молим свити.

Пропаднали... Не сме на колене!

Целуваме разпятието скришом,

с надежда за простени грехове.


Защо във всеки скри тъга голяма?

Уплашен... не подмина любовта.

Не всеки изгрев вече е измама!

Пристигна Ти, когато чаках самота.

                                            09.08.07г

© Василена Костова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??