20.12.2016 г., 20:19

Ти дойде

857 0 12

Ти дойде със есента.

Дъждът прозрачен те донесе.

На лятото отминало си песента...

Към бъдещето мое ме понесе.

 

До мене ти стоиш сега.

На дъх един си разстояние.

Изпълнена със жива светлина

магия бяла или пък заклинание.

 

Ухаеш на любов и на мечти.

Изпълваш ме със свойто обаяние.

Прекрасно цвете грейнало си ти

огряващо света очарование.

 

Потапям се във теб, море от страст.

Сливаме се двама във безкрая.

Светът замира в този светъл час

и аз отново нося се из Рая.

 

София

01.12.2016 г.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Владимирович Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...