Ти дойде
Ти дойде със есента.
Дъждът прозрачен те донесе.
На лятото отминало си песента...
Към бъдещето мое ме понесе.
До мене ти стоиш сега.
На дъх един си разстояние.
Изпълнена със жива светлина
магия бяла или пък заклинание.
Ухаеш на любов и на мечти.
Изпълваш ме със свойто обаяние.
Прекрасно цвете грейнало си ти
огряващо света очарование.
Потапям се във теб, море от страст.
Сливаме се двама във безкрая.
Светът замира в този светъл час
и аз отново нося се из Рая.
София
01.12.2016 г.
© Владимир Владимирович All rights reserved.
