Ти дойде
Любовта ме завари в мозъчен крах
сред безкрайни... безплатни обеди.
Бях напълно безсилен за болка и страх,
без надежда след лесни победи.
Бях безчувствен, нямах капчица срам,
бях без пулс и към чуждите нужди!
Правех много любов, но винаги сам
със лица неизвестни и чужди!
Ти докосна с тризъбец грешната плът...
и прониза сърцето ми точно в средата!
Посочи пътека на погрешния път...
и запали пожари дълбоко в душата!
Ти обрече сърцето ми - даде го в плен
на прободната рана дълбоко в гърдите!
Ти дойде и предрече – болка без тлен
от любов неугасваща и изгаряща дните!
И сега, аз крача вяло по твойта пътека,
твои сенки откривам при всеки престой,
а тази болка не спира, не става по-лека
и дори не помисля да направи завой!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
