Ти дойде
Любовта ме завари в мозъчен крах
сред безкрайни... безплатни обеди.
Бях напълно безсилен за болка и страх,
без надежда след лесни победи.
Бях безчувствен, нямах капчица срам,
бях без пулс и към чуждите нужди!
Правех много любов, но винаги сам
със лица неизвестни и чужди!
Ти докосна с тризъбец грешната плът...
и прониза сърцето ми точно в средата!
Посочи пътека на погрешния път...
и запали пожари дълбоко в душата!
Ти обрече сърцето ми - даде го в плен
на прободната рана дълбоко в гърдите!
Ти дойде и предрече – болка без тлен
от любов неугасваща и изгаряща дните!
И сега, аз крача вяло по твойта пътека,
твои сенки откривам при всеки престой,
а тази болка не спира, не става по-лека
и дори не помисля да направи завой!
© Yuri Yovev All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Не ти харесва, май, тази любов... Може би не точно нея си искал?
-
Нина Пепи Благодаря ви! !Поздрави! До скоро!
-
Любовта прониже ли, променя човека....пък и кой бяга нея?!
-
Много хубав стих....силно въздействащ! Поздрав! В любими!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
