Ти дойде...

Обрулен от загуби, озверен, преминал през битки,

подвил ниско опашка, озъбен,

очакващ отново някой да посегне на твоята гордост.

Ти дойде...

Скрил надълбоко надежди,

обърнал гръб на съдбата,

убеден, че все още има щастие

и то е за утре.

Ти дойде...

Аз се уплаших,

присвих си очите,

убедена, че очукан от войни боец

съм само аз...

Ти дойде...

А аз те подлагам всеки ден на съмнение.

Покоряваш ме,

а аз си пазя моята котешка същност.

Ти дойде...

За да те издирам с нокти жестоко,

да хапя с бяс врата ти,

да се надсмивам над грижите, които полагаш.

Ти дойде...

Аз те посрещнах...

Ти се зае да ме опитомяваш,

аз пазя твоята мъжка гордост.

Учиш ме на търпение,

аз те правя хаотичен.

Ти подреждаш живота ми,

почти елегантно,

сякаш аз не разбирам какво става.

Аз разхвърлям твоя,

паля пожари от емоции,

обърквам логичната ти мисъл,

наводнявам нощта ти.

Ти мълчиш,

научи ме и мене.

Спестяваме думите,

научихме си очите да говорят.

Защото, за да дойдеш, има причина

да загладим  засъхналите рани,

да потушим разочарованието,

превръщайки го в пепел,

да се лекуваме заедно -

два преминали през бурите кораба.

Единият търси пристанище,

другият се връща от безкрая.

Ти дойде...

Друго значение няма.

Чаках те, твоето диво пристанище.

Добре дошъл,

остани...