Ти и аз
стене във гърдите ми -
обичам те, а знам,
че от това ще ме боли!
Седя до теб и нежно галиш
моите коси,
с очи следя
как нежни думи шепнеш ти...
Ръце протягам да те стигна,
ала ти си във съня
и твоя бледен силует изчезва
нейде във нощта...
А утре, зная ще се видим, но уви
очи в очи
ний чувствата си ще преглътнем
и ще си мълчим...
Кафето ни горчиво
в чашите ще си стои:
-"Обичам те!" - прошепна ти,
но аз се натъжих
Живеем тъй и лъжем себе си,
че някой ден
аз вечно ще се слея с тебе,
а пък ти със мен.
Но само пустота отеква
в тихата тъма -
аз знам, че ти сега си с нея -
с твоята жена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариета Йорданова Всички права запазени