9.04.2024 г., 6:25 ч.

Ти и отвъд 

  Поезия » Любовна
140 2 2

Сякаш се изгубих в безкраен водовъртеж... Душата ми се топеше безпомощно, докато се люлееше в празнотата... Сълзите ми поглъщаха цялото ми тяло като океан... Само магията на твоите очи остана в мен... Да те обичам беше името на това да не можеш да скочиш от скалите и въпреки това да умреш... Защото все още се държах за мечтата ти при всяко падане.. Ти беше най-добрата надежда, която някога съм имал в себе си...

© Tunç Devrim Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Просто исках да направя малък експеримент. Благодаря ти много. Надявам се да мога да пиша по-добре.
  • От това ще излезе страхотно стихотворение.
Предложения
: ??:??