6.02.2014 г., 17:14 ч.

Ти, който си в мрежата 

  Поезия
505 0 12

Кой ли ни Господ събра и случайно ли,
някъде там, в дълбините на мрежата?
Раните да си лекуваме - тайните.
Мислите, тежките, да си подреждаме.

И се вълнуваме, сякаш наяве е -
чужди животи, любови и истини.
Цели вселени от себе си правим,
полу-наистина, полу-измислено.

Във виртуалното падат забраните -
пластове страсти и бури от чувства.
В късните нощи не спим пред екраните -
съществувание или изкуство?

После наивно и плахо се питаме,
в "Лични бележки", дали сме добре...
Ей това, как го наричате, питам ви -
„психотерапия“ или не е?

Мисля, е ясно - защо ли пък точно
в мрежата сме виртуално събрани? -
Да си опазим душите задочно,
с капчица още човешко внимание. 


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??