Ти, който си в мрежата
Кой ли ни Господ събра и случайно ли,
някъде там, в дълбините на мрежата?
Раните да си лекуваме - тайните.
Мислите, тежките, да си подреждаме.
И се вълнуваме, сякаш наяве е -
чужди животи, любови и истини.
Цели вселени от себе си правим,
полу-наистина, полу-измислено.
Във виртуалното падат забраните -
пластове страсти и бури от чувства.
В късните нощи не спим пред екраните -
съществувание или изкуство?
После наивно и плахо се питаме,
в "Лични бележки", дали сме добре...
Ей това, как го наричате, питам ви -
„психотерапия“ или не е?
Мисля, е ясно - защо ли пък точно
в мрежата сме виртуално събрани? -
Да си опазим душите задочно,
с капчица още човешко внимание.
Радост Даскалова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Даскалова Все права защищены
