Ти ли си това?
Ти ли си това?
И отново се прибирам,
в тъжно сивия ми дом.
Къде ли скиташ пак сега,
моя тъй бленувана любов?
И над чаша вино умълчана,
пак пренасям се във моя свят.
А твоята все така е празна,
моя тъй бленувана любов.
Мракът пак прегърнал е дома ми.
И вятърът опитва се да ме сломи.
На вратата сякаш се потропа...!
Дали не си ти?
Пленена от грижи ежедневни,
вече нямам сили за мечти.
Но във всяка моя малка стъпка,
защо ли преоткривам теб?
Моят стон в съня ми.
Моите сълзи невидяни.
Моята вечна болка.
Ти ли си това?
Кажи..
Ти ли си това?
Ти ли?
Да те спася ли?
И отново се прибирам,
в тъжно сивия ми дом.
Къде ли скиташ пак сега,
моя тъй бленувана любов?
И над чаша вино умълчана,
пак пренасям се във моя свят.
А твоята все така е празна,
моя тъй бленувана любов.
Мракът пак прегърнал е дома ми.
И вятърът опитва се да ме сломи.
На вратата сякаш се потропа...!
Дали не си ти?
Пленена от грижи ежедневни,
вече нямам сили за мечти.
Но във всяка моя малка стъпка,
защо ли преоткривам теб?
Моят стон в съня ми.
Моите сълзи невидяни.
Моята вечна болка.
Ти ли си това?
Кажи..
Ти ли си това?
Ти ли?
Да те спася ли?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Глухова Всички права запазени
