Ти ли си това?
Ти ли си това?
И отново се прибирам,
в тъжно сивия ми дом.
Къде ли скиташ пак сега,
моя тъй бленувана любов?
И над чаша вино умълчана,
пак пренасям се във моя свят.
А твоята все така е празна,
моя тъй бленувана любов.
Мракът пак прегърнал е дома ми.
И вятърът опитва се да ме сломи.
На вратата сякаш се потропа...!
Дали не си ти?
Пленена от грижи ежедневни,
вече нямам сили за мечти.
Но във всяка моя малка стъпка,
защо ли преоткривам теб?
Моят стон в съня ми.
Моите сълзи невидяни.
Моята вечна болка.
Ти ли си това?
Кажи..
Ти ли си това?
Ти ли?
Да те спася ли?
И отново се прибирам,
в тъжно сивия ми дом.
Къде ли скиташ пак сега,
моя тъй бленувана любов?
И над чаша вино умълчана,
пак пренасям се във моя свят.
А твоята все така е празна,
моя тъй бленувана любов.
Мракът пак прегърнал е дома ми.
И вятърът опитва се да ме сломи.
На вратата сякаш се потропа...!
Дали не си ти?
Пленена от грижи ежедневни,
вече нямам сили за мечти.
Но във всяка моя малка стъпка,
защо ли преоткривам теб?
Моят стон в съня ми.
Моите сълзи невидяни.
Моята вечна болка.
Ти ли си това?
Кажи..
Ти ли си това?
Ти ли?
Да те спася ли?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ваня Глухова Все права защищены
