Ти не си същия, както преди…
Усещаш ли болката в думите?
Почувства ли мойте сълзи?
Разбра ли за силата на тъгата ми?
Защо си така безразличен?
Защо промени се?
Какво? Или кой?
Дали мислиш за мен както преди?
Или търсиш забрава във дните?...
Вече нищо не е както преди.
Вече в думите ”липсваш ми”
липсва болка, липсва тъга,
казваш го сухо, без чувства,
без капчица нежност…
Ти ме забравяш… Аз усещам това.
… и да вече боли ме…
Дори, когато говорим за нашата среща,
дори тогава си пак безразличен…
Защо ли така се получи?
Защо само твоите чувства ги няма?
Защо не угасна и мойта любов?
А ме боли и плача във мрака…
Как да те забравя?
Как да се променя?
Искам всичко това да е сън
и щом се събудя, да бъдеш до мен…
Да ме прегръщаш както преди!
… Ти не си същия и никога няма да бъдеш…
А искам, толкова искам…
Надя 14.09.2006г
© Надежда Петкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Колко тъжно.... поздрави за стиха ти ииии Надежда, вярвай в това, което желаеш!!!
-
Продължавай да искаш мила,но може би в друга посока!
Прекрасна творба! -
Не намирам думи да опиша колко много харесах твоето произведение,може би мога да го опиша с ПРЕКРАСНО,...но май и това е слабо!!!!Много ми хареса
!!!Браво -
А искам, толкова искам…
Искай, това никой не може да ти го забрани...Пожелавам ти да се събудиш обичана... -
За жалост хората наистина се променят, колкото и да ни се иска да са същите ...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
