Ти пак мълчиш
Ти пак мълчиш...
и толкова е трудно
да проумея твойте мисли,
в душата ми е все така безлунно,
както под пръстите ми -
бели празни листи.
Погледна ме.
През мене бързо мина,
почувствах студ.
Дали съм от стъкло?
В ума си мислено пак те проклинах,
че всичко между нас си отишло.
Не съм готова в рамка да остана,
в живота всеки плаща си цената,
по-скоро ще горя с таз жива рана,
а ти върви... вземи си свободата.
Недей се връща,
няма да ме има!
На прага ще оставя любовта ни,
в сърцето ми за теб ще бъде зима,
докато всяка тръпка си замине.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зл Павлова Всички права запазени
