25.06.2007 г., 15:14 ч.

Ти пак мълчиш 

  Поезия
663 0 4
 

Ти пак мълчиш...

и толкова е трудно

да проумея твойте мисли,

в душата ми е все така безлунно,

както под пръстите ми -

бели празни листи.

Погледна ме.

През мене бързо мина,

почувствах студ.

Дали съм от стъкло?

В ума си мислено пак те проклинах,

че всичко между нас си отишло.

Не съм готова в рамка да остана,

в живота всеки плаща си цената,

по-скоро ще горя с таз жива рана,

а ти върви... вземи си свободата.

Недей се връща,

няма да ме има!

На прага ще оставя любовта ни,

в сърцето ми за теб ще бъде зима,

докато всяка тръпка си замине.

© Зл Павлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъжно но хубаво!Усеща се духа на истинска жена!Поздравления!
  • Браво
  • Силен стих!БРАВО!!!
  • "Не съм готова в рамка да остана,
    в живота всеки плаща си цената,
    по-скоро ще горя с таз жива рана,
    а ти върви... вземи си свободата."

    Много ми хареса!!! Поздрави!!!
Предложения
: ??:??