25 июн. 2007 г., 15:14
Ти пак мълчиш...
и толкова е трудно
да проумея твойте мисли,
в душата ми е все така безлунно,
както под пръстите ми -
бели празни листи.
Погледна ме.
През мене бързо мина,
почувствах студ.
Дали съм от стъкло?
В ума си мислено пак те проклинах,
че всичко между нас си отишло. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация