Ти се будиш,
огряна от ведрите лъчи
на неизреченото утро
и усмивката ти е родена
от шепота на ангелски коси...
И ти не си създадена
да ровиш с сухи пръсти
хладните основи на земята,
а да палиш с жаркия си огън
неразкритите стремежи на сърцата,
разперила крила от неопитомена
воля,
летиш над сивия обречен свят
и неговите главоболия
обгръщаш с пелерина от ефирен цвят.
Ти се будиш,
въплътена в багрите
на неизсеченото утро,
уловена в мрежи ангелски коси,
в сънищата си създаваш неизменно
море от парещи мечти.
© Тинка Това Всички права запазени