Ти се будиш,

огряна от ведрите лъчи

на неизреченото утро

и усмивката ти е родена

от шепота на ангелски коси...

И ти не си създадена

да ровиш с сухи пръсти

хладните основи на земята,

а да палиш с жаркия си огън

неразкритите стремежи на сърцата,

разперила крила от неопитомена

воля,

летиш над сивия обречен свят

и неговите главоболия

обгръщаш с пелерина от ефирен цвят.

Ти се будиш,

въплътена в багрите

на неизсеченото утро,

уловена в мрежи ангелски коси,

в сънищата си създаваш неизменно

море от парещи мечти.